June 16, 2014 | by Phil Magness Print

През последните няколко дни Тома Пикети и няколко от неговите по-недобросъвестни защитници започнаха да обявяват спора за данните около „Капиталът през 21 в.” за изчерпан, след публикуването на отговора на Пикети на Крис Джайлс от Файненшъл Таймс.

Аз твърдя, че спорът не е приключил ни най-малко и бих насочил вниманието Ви към пет конкретни части от труда му, които остават неразрешени.

1. Пикети все още трябва да предостави ясно, прозрачно и свързано с конкретен източник описание на начина, по който изчислява измерванията си за неравенствата в богатството за Съединените щати.

Както съм посочил тук и тук, Пикети използва доста свободно най-малко четири различни източника на данни когато сглобява широко аплодираната си изчисления за Съединените щати. Освен това го прави по начини, които се виждат в необработените му екселски таблици, но които са скрити или липсват напълно в анотацията му – особено лавирането между имотния данък и оценките му за неравенството, базирани на проучвания от около 1970 г. Нито техническото допълнение на Пикети, нито допълнението му в отговор на Джайлс, засягат това несъответствие.

2. Методите на Пикети за оценка на първите 10% от разпределението на богатството са опростени и неясни.

Въпреки че не са съвършено конструирани, повечето от данните на Пикети за богатството на най-заможния 1% са взети от различни източници, като проучвания или данни за данъци. Въпреки това, той често говори за сходни изчисления за първите 10%, като в някои случаи предполага ясно изразени тенденции. Прегледът на екселските файлове на Пикети навежда на мисълта, че повечето от цифрите му за първите 10% са пряко прехвърлени от изчисленията му за най-богатия 1%, макар обикновено да го прави по неясен и аматьорски начин, който просто добавя много груби сметки или се опитва да нагоди горната цифра към допълнителни източници, които не са ясно цитирани и обяснени.

3. Пикети изпада в методологично противоречие, поради толеранса си към различните техники за оценка на неравенството в богатството.

Неравенството в богатството е изключително трудно да бъде измерено, въпреки че двата най-често срещани подхода се опитват да го изчислят от (a) данни за данъци или (б) извадки от проучвания. Пикети сериозно критикува Файненшъл Таймс за това, че са използвали данни на базата на проучване на разпределението на богатството във Великобритания, която предполага по-слабо изразени тенденции на неравенство, отколкото той твърди в книгата си. Той също така силно подкрепя методологичното превъзходство на оценката, базирана на данни от данъци… за Обединеното кралство.

Въпреки това, при изграждането на собствените си динамични редове за Съединените щати, Пикети доста свободно се придвижва между изчисления, основани на данъчни данни, и такива, взети от проучвания на други учени. Той също така явно предпочита данните от изследванията за САЩ пред изчисленията на базата на данни за данъци, когато вторите показват равна тенденция за периода, за който аргументите му предполагат очаквано покачване. Той все още трябва да изясни тази привидно очебийна методологическа непоследователност.

4. Историческите данни на Пикети са пълни с елементарни фактически грешки, необясними пропуски и съмнителни методи.

Грешките от този вид са многобройни и повсеместни в книгата на Пикети. Те варират от малки грешки и пропуски в работата с исторически данни до основни грешки с интерпретативно значение за тезата му. Частичен списък на тези проблеми включва:

Грешно представяне на размера на подоходния данък в САЩ
Липсващи исторически данни за размера на имотния данък в САЩ
Грешно представяне на размера на историческите нива на минималната работна заплата в САЩ
Измислени числа за данъчните приходи на САЩ от 19-ти в.
Грешни средни стойности на данните за прехвърлянията на наследства във Великобритания, които бъркат (или може би манипулират) данните за сгрешените десетилетия
Използване на съмнителни и може би съчинени данни за Съветския съюз и другите комунистически държави, изкуствено нарушаващи глобалния му индекс за съотношението капитал/приходи.

Към момента Пикети не е разгледал или коригирал никоя от грешките.

5. Пикети силно преувеличава потвърждението на заключенията си в работите на други учени.

Пикети до голяма степен се опитва да заобиколи гореспоменатите проблеми в данните за богатството в САЩ, уповавайки се на резултатите от едно ново, провеждащо се в момента, проучване от неговите постоянни сътрудници Гейбриъл Дзукман и Имануел Саез. Въпреки че Пикети и много от поддръжниците му вече са приели валидността на изследването им, то все пак предстои да бъде публикувано или подложено на академична проверка. В момента съществува само под формата на Power Point слайдшоу. Преглед на резултатите, които твърдят, че предоставят, подсказва, че моделът им може да е изкривен от един или повече външни фактори, свързани с данните за лихвения процент. И докато остава почти незабелязан от защитниците на Пикети, Войтек Копчук – друг водещ учен, измерващ неравенствата (и понякога сътрудник на Саез), който е по-запознат с непубликуваната методология на Саез-Дзукман от публиката на PowerPoint слайдшоуто – наскоро подсказа, че в нея има фундаментална методологична грешка.

Преводач: Евелина Шарапанова

Редактор: Даниел Василев

Оригиналният текст е публикуван тук.

 

 http://ekipbg.com/pet-nerazresheni-problema-za-toma-piketty/

Dr. Phil Magness is a policy historian and Academic Program Director at the Institute for Humane Studies. Echoing the warnings Bastiat and Tocqueville, his research area encompasses the two great political problems of the 19th century United States: slavery and taxation. Learn More about Phil Magness >