July 23, 2014 | by Oliver Marc Hartwich Print

Оливър Марк Хартуич

За германците осми юли беше хубав ден. Не само защото беше рождения ден на този автор или заради приятната победа на Германия над Бразилия със 7:1 на Световното първенство, а и защото тази година, на тази дата е Денят на свободата от правителството (Tax Freedom Day). Теоретично, до този момент всички приходи, които обикновеният германец е получил от началото на годината, се събират като данъци от държавата.[1] От този момент нататък германците всъщност могат да започнат да печелят пари за себе си до края на годината.

Датата на Деня на свободата от правителството се изчислява от много тинк-танкове по света. В Германия това се прави от Федерацията на данъкоплатците. За да отпразнува повода, групата издаде кратко изследване, което не само поставя тазгодишния Ден в исторически контекст, но и представя важни международни сравнения.

Първото нещо, което трябва да се каже за нивото на данъците в Германия е, че то се запазва почти непроменено през последните десетилетия. През 1960 г. данъчните приходи възлизат на 28,2% от БВП. Днес те са 31,5%, като процентът се изменя малко през този период.

Но реалните данъци са само едната страна на въпроса – иначе Денят на свободата от правителството щеше да се чества през април. Това, което значително се е променило през този период, са плащанията към системите за социално осигуряване. Тe не се наричат „данъци“, но в действителност са точно такива. В Германия към тях спадат задължителните здравни осигуровки, осигуровките за медицински домашен асистент,[2] осигуровките за безработица, пенсионните плащания и застраховките против инциденти. През 1960 г. различните данъци, плащани за социалната система, са възлизали на 12,1% от БВП; от тогава са се увеличили до днешните 20%.

Като съберем 31,5%, които се изплащат под формата на данъци, и 20% от БВП, плащани за социални осигуровки, общото данъчно бреме в икономиката е 51,5%. Саркастично можем да наречем това полу-социализъм – правителството иззема повече от половината от всички доходи. Но това е действителността и в повечето от останалите съвременни „социални държави”.

Германия е много добър пример. Всъщност, тя не е нещо странно, разглеждана в европейски контекст.

В повечето страни в Европа се наблюдава сходно нарастване на преразпределението от страна на държавата. На практика, цялата експанзия на правителството е породена не от увеличаване на броя на услугите, извършвани от него, а от все по-голямото преразпределение на доходи. Резултатът от това е колосалната разлика между нетните и брутните приходи, която иначе трудно можем да си представим.

Използвайки данни от ОИСР, немската Федерация на данъкоплатците изчисли разликата между брутната и нетната заплата, включително и въздействието на ДДС. За един работещ, който получава средни приходи, данъчното бреме е 21,9% в Нова Зеландия и 30,4% в Австралия. Това е значително по-ниско данъчно бреме от обичайното за Европа. Белгия оглавява класацията на хищническите правителства с данъчна тежест от 59,1%, следвана от Унгария с 54% и Германия с 53,1%. В повечето от големите европейски икономики бремето е доста над 40%.

Данъчната тежест за семействата с двама работещи и две деца е в известна степен по-малка, но все пак бремето в Европа е от 47% от приходите, събирани в Гърция, до 29,4% в Обединеното кралство. Отново, Австралия и Нова Зеландия имат много по-ниско данъчно облагане от, съответно, 23,2% и 15,5%. От това сравнение се вижда, че европейците работят много повече за данъчните чиновници, докато австралийците и новозеландците могат по-свободно да се наслаждават на плодовете на труда си.

Тези забележителни разлики в нивото на данъците изравняват нетните приходи, въпреки огромните разлики в цената на труда. Докладът отново представя някои важни изчисления. От лявата страна на таблицата е показано колко струва да се наеме на работа един получаващ средни доходи индивид и какви нетни приходи получава.

 

[taxdifferential]

Може би е невероятно, че Белгия е страната, в която е най-скъпо да се наеме човек на средната за държавата заплата, въпреки че тя се класира на 15-то място в класацията на реалните приходи, които работещите получават. По подобен начин, може да изглежда, че има огромна разлика между цената на труда в Германия и Нова Зеландия ($69000 спрямо $36000). Но, благодарение на значително по-ниските данъци в Нова Зеландия, тази разлика почти изчезва, що се отнася до нетните приходи на работниците ($35000 спрямо $30000). Такава съпоставка може да се направи и между Австралия и Нова Зеландия, където, въпреки големите разлики в брутната цена на труда, нетните заплати не се различават много, макар напасването на паритета на покупателната способност също да спомага за сближаването на двете стойности.

За европейските данъкоплатци разликата между брутната и нетната заплата очевидно е неприятна. Но тя трябва да повод за даже още по-големи притеснения. В застаряващите общества на Европа плащанията за пенсии и здравеопазване най-вероятно ще се увеличат в бъдеще. Същевременно, глобализацията ще затрудни оправданията за небивало високите цени на труда.

За бъдещите Дни на свободата от правителството в Германия и в останалата част на Европа това са лоши новини. Ще трябва да се вземат тежки решения, за да се запази денят на датата, на която е днес.

Австралийците и новозеландците, обаче, ще гледат утешително Европа. Със сигурност понякога се чувстваме, сякаш плащаме прекомерно високи данъци, но в сравнение с нивата на данъците в Европа сме в благоприятното положение да работим предимно за себе си, а не за правителството. Нека това остане така.

Оригиналният текст можете да прочетете тук.

Превод: Даниел Василев

Редактор: Стоян Панчев

[1] Денят на свободата от правителството е датата, до която хипотетично данъкоплатците изработват данъчните приходи за годината – бел. прев.

[2] Осигуровките за медицински асистент (nursing care insurance) са вид осигуровки за дългосрочна грижа (long-term care insurance). Те покриват грижите за хора, които не са болни според традиционното определение, но които не могат да ежедневни дейности – бел. прев.

Oliver Marc Hartwich portrait
Oliver is the Executive Director of The New Zealand Initiative. He worked at the CIS as a Research Fellow in Economics and prior to working at the CIS, Oliver was the Chief Economist at the British think tank, Policy Exchange, London. Oliver's area of expertise is local government and federalism, urban economics, European affairs and Industry policy. Learn More about Oliver Marc Hartwich >